14.05.2010 г., 13:47

* * *

515 0 0

    Всеки вярва във нещо,

    недей да ми казваш, че не е така.

    Всеки има свой ритуал за деня,

    недей да ми казваш,ч е не е така.

 

   А ти видя ли човека отвън?

   И той забързан в своето битие,

   опитвайки се да стигне навреме,

   все пак заобиколи канавката и

   дори намокри крака си.

 

   Надеждата, която крепи хората,

   недей да ми казваш, че се е изпарила.

   Вярата, която е в сърцата им,

   недей да ми казваш, че се е изпарила.

 

   Видях черна котка, а тя  пресече пътя ми,

   какво от това,

   аз вярвам, че денят ми ще бъде прекрасен,

   защото  направих своя ритуал сутринта.

 

   Недей да отричаш, да ми казваш, че не съм права,

   защото ако вярата наистина  си отиде,  няма да има вече хора.

   Да останеш без вяра е първата крачка към смъртта.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...