May 14, 2010, 1:47 PM

* * *

  Poetry
512 0 0

    Всеки вярва във нещо,

    недей да ми казваш, че не е така.

    Всеки има свой ритуал за деня,

    недей да ми казваш,ч е не е така.

 

   А ти видя ли човека отвън?

   И той забързан в своето битие,

   опитвайки се да стигне навреме,

   все пак заобиколи канавката и

   дори намокри крака си.

 

   Надеждата, която крепи хората,

   недей да ми казваш, че се е изпарила.

   Вярата, която е в сърцата им,

   недей да ми казваш, че се е изпарила.

 

   Видях черна котка, а тя  пресече пътя ми,

   какво от това,

   аз вярвам, че денят ми ще бъде прекрасен,

   защото  направих своя ритуал сутринта.

 

   Недей да отричаш, да ми казваш, че не съм права,

   защото ако вярата наистина  си отиде,  няма да има вече хора.

   Да останеш без вяра е първата крачка към смъртта.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...