5 may 2011, 23:50

* * *

  Poesía
583 0 0

Копнеж...

по непознатата вселена,

привличане неземно и различно.

Мъжът съм аз - Жената ти, но ролите ни не типични,

сценарият е пак объркан, налагат се промени

и кадрите се късат, огън ги обагря.

Защо ми бягаш?- Ще те стигна.

Защо те гоня? - Ще се върнеш.

Повярвай в общата съдба и свържи мечтите си с моите,

в очите ти надежда се таи, очите ми са грях,

ела, отпий от тях...

не вярвай в приказките чужди, не съм такъв

и ти не си такава - каквато те описват.

Какво ли зная? - Нищичко, освен, че те обичам,

че властваш всяка нощ в съня ми...

и всяка сутрин тайничко се моля отново да те срещна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карлос Димостракиос Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...