Копнеж...
по непознатата вселена,
привличане неземно и различно.
Мъжът съм аз - Жената ти, но ролите ни не типични,
сценарият е пак объркан, налагат се промени
и кадрите се късат, огън ги обагря.
Защо ми бягаш?- Ще те стигна.
Защо те гоня? - Ще се върнеш.
Повярвай в общата съдба и свържи мечтите си с моите,
в очите ти надежда се таи, очите ми са грях,
ела, отпий от тях...
не вярвай в приказките чужди, не съм такъв
и ти не си такава - каквато те описват.
Какво ли зная? - Нищичко, освен, че те обичам,
че властваш всяка нощ в съня ми...
и всяка сутрин тайничко се моля отново да те срещна.
© Карлос Димостракиос Todos los derechos reservados