5 may 2011, 23:50

* * *

  Poesía
586 0 0

Копнеж...

по непознатата вселена,

привличане неземно и различно.

Мъжът съм аз - Жената ти, но ролите ни не типични,

сценарият е пак объркан, налагат се промени

и кадрите се късат, огън ги обагря.

Защо ми бягаш?- Ще те стигна.

Защо те гоня? - Ще се върнеш.

Повярвай в общата съдба и свържи мечтите си с моите,

в очите ти надежда се таи, очите ми са грях,

ела, отпий от тях...

не вярвай в приказките чужди, не съм такъв

и ти не си такава - каквато те описват.

Какво ли зная? - Нищичко, освен, че те обичам,

че властваш всяка нощ в съня ми...

и всяка сутрин тайничко се моля отново да те срещна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карлос Димостракиос Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...