May 5, 2011, 11:50 PM

* * *

  Poetry
582 0 0

Копнеж...

по непознатата вселена,

привличане неземно и различно.

Мъжът съм аз - Жената ти, но ролите ни не типични,

сценарият е пак объркан, налагат се промени

и кадрите се късат, огън ги обагря.

Защо ми бягаш?- Ще те стигна.

Защо те гоня? - Ще се върнеш.

Повярвай в общата съдба и свържи мечтите си с моите,

в очите ти надежда се таи, очите ми са грях,

ела, отпий от тях...

не вярвай в приказките чужди, не съм такъв

и ти не си такава - каквато те описват.

Какво ли зная? - Нищичко, освен, че те обичам,

че властваш всяка нощ в съня ми...

и всяка сутрин тайничко се моля отново да те срещна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Карлос Димостракиос All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....