5 мая 2011 г., 23:50

* * *

584 0 0

Копнеж...

по непознатата вселена,

привличане неземно и различно.

Мъжът съм аз - Жената ти, но ролите ни не типични,

сценарият е пак объркан, налагат се промени

и кадрите се късат, огън ги обагря.

Защо ми бягаш?- Ще те стигна.

Защо те гоня? - Ще се върнеш.

Повярвай в общата съдба и свържи мечтите си с моите,

в очите ти надежда се таи, очите ми са грях,

ела, отпий от тях...

не вярвай в приказките чужди, не съм такъв

и ти не си такава - каквато те описват.

Какво ли зная? - Нищичко, освен, че те обичам,

че властваш всяка нощ в съня ми...

и всяка сутрин тайничко се моля отново да те срещна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карлос Димостракиос Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...