5 мая 2011 г., 23:50

* * * 

  Поэзия
441 0 0

Копнеж...

по непознатата вселена,

привличане неземно и различно.

Мъжът съм аз - Жената ти, но ролите ни не типични,

сценарият е пак объркан, налагат се промени

и кадрите се късат, огън ги обагря.

Защо ми бягаш?- Ще те стигна.

Защо те гоня? - Ще се върнеш.

Повярвай в общата съдба и свържи мечтите си с моите,

в очите ти надежда се таи, очите ми са грях,

ела, отпий от тях...

не вярвай в приказките чужди, не съм такъв

и ти не си такава - каквато те описват.

Какво ли зная? - Нищичко, освен, че те обичам,

че властваш всяка нощ в съня ми...

и всяка сутрин тайничко се моля отново да те срещна.

© Карлос Димостракиос Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??