10 ago 2024, 0:08

Един

759 1 4

Трябваше да тръгна ,

а така исках да остана .

На мен ми трябваше един ,

не ново нараняване .

Ти се луташе във лабиринт ,

от страсти и желания ,

Не бе любов ,

а някакво надбягване .

И всичко вече е 

изпепелено ,

аз се уморих да ти доказвам,

морето не е до колене ,

нищо не е било напразно .

И двамата пораснали 

оставихме си чувствата 

назад във времето .

Трябваше да тръгна 

сама напред 

и с раните си .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jivka Koleva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да за съжаление,първо е еуфория ,после те приземява и към края е болка,нищо не е завинаги!Лека вечер!
  • Тъжно е, но е искрено. Цената на любовта често е болка
  • Благодаря ви много!Не исках да ви натъжавам ,но драмата с чувствата ,раздялата и любовта понякога са тъжно нещо!Поздрави!
  • Много хубаво стихотворение,за жалост, ако не бе толкова тъжно!
    А може би,затова носи чара на живота и любовта, между които стои раздялата...
    Поздравления, Живка!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...