Aug 10, 2024, 12:08 AM

Един

757 1 4

Трябваше да тръгна ,

а така исках да остана .

На мен ми трябваше един ,

не ново нараняване .

Ти се луташе във лабиринт ,

от страсти и желания ,

Не бе любов ,

а някакво надбягване .

И всичко вече е 

изпепелено ,

аз се уморих да ти доказвам,

морето не е до колене ,

нищо не е било напразно .

И двамата пораснали 

оставихме си чувствата 

назад във времето .

Трябваше да тръгна 

сама напред 

и с раните си .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да за съжаление,първо е еуфория ,после те приземява и към края е болка,нищо не е завинаги!Лека вечер!
  • Тъжно е, но е искрено. Цената на любовта често е болка
  • Благодаря ви много!Не исках да ви натъжавам ,но драмата с чувствата ,раздялата и любовта понякога са тъжно нещо!Поздрави!
  • Много хубаво стихотворение,за жалост, ако не бе толкова тъжно!
    А може би,затова носи чара на живота и любовта, между които стои раздялата...
    Поздравления, Живка!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....