10 авг. 2024 г., 00:08

Един

761 1 4

Трябваше да тръгна ,

а така исках да остана .

На мен ми трябваше един ,

не ново нараняване .

Ти се луташе във лабиринт ,

от страсти и желания ,

Не бе любов ,

а някакво надбягване .

И всичко вече е 

изпепелено ,

аз се уморих да ти доказвам,

морето не е до колене ,

нищо не е било напразно .

И двамата пораснали 

оставихме си чувствата 

назад във времето .

Трябваше да тръгна 

сама напред 

и с раните си .

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jivka Koleva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да за съжаление,първо е еуфория ,после те приземява и към края е болка,нищо не е завинаги!Лека вечер!
  • Тъжно е, но е искрено. Цената на любовта често е болка
  • Благодаря ви много!Не исках да ви натъжавам ,но драмата с чувствата ,раздялата и любовта понякога са тъжно нещо!Поздрави!
  • Много хубаво стихотворение,за жалост, ако не бе толкова тъжно!
    А може би,затова носи чара на живота и любовта, между които стои раздялата...
    Поздравления, Живка!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...