5 abr 2017, 9:01

Един акварелен спомен

2K 3 3

Превръщам спомена за теб в капка дъжд
и го разливам в син акварел по стъклото.
Дълбая фрески от нежност в златната ръж
и запечатвам с дъх светлини в окото
на моето сърце...  Окичен в дървена рамка
се кипри мигът споделен в празнични дрехи.
Оркестър от двеста щурчета на шарена сянка
засвирва романси феерични и шлагери летни.
Загръщам пейзажа на спомена мой
           в хартията пъстра на чувствата меки.
И кучета предани пристигат с вой
           и пазят с вярност магията лека.
Ликът ти откривам в съзвездие,
           денят нов засипва те с блясък.
По-силна от вятър,
            по-волна от навей,
                     аз те браня в пустинния пясък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© dreamsinrhymes Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво, чувственопипмного образно стихотворение. Хареса ми и се радвам, че го прочетох.
  • А това не знам как съм го пропуснала. Радвам се, че го открих и прочетох. Браво!
  • "Ликът ти откривам в съзвездие,
    денят нов засипва те с блясък.
    По-силна от вятър,
    по-волна от навей,
    аз те браня в пустинния пясък..."

    Много поезия има в тези редове!

    Само това да беше:

    "по-волна от навей,
    аз те браня в пустинния пясък...",

    пак печелеше възхищението ми, защото поезията е магията, с която можеш да смениш в миг светоусещането на другия!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...