5 апр. 2017 г., 09:01

Един акварелен спомен 

  Поэзия » Любовная
1263 3 3

Превръщам спомена за теб в капка дъжд
и го разливам в син акварел по стъклото.
Дълбая фрески от нежност в златната ръж
и запечатвам с дъх светлини в окото
на моето сърце...  Окичен в дървена рамка
се кипри мигът споделен в празнични дрехи.
Оркестър от двеста щурчета на шарена сянка
засвирва романси феерични и шлагери летни.
Загръщам пейзажа на спомена мой
           в хартията пъстра на чувствата меки.
И кучета предани пристигат с вой
           и пазят с вярност магията лека.
Ликът ти откривам в съзвездие,
           денят нов засипва те с блясък.
По-силна от вятър,
            по-волна от навей,
                     аз те браня в пустинния пясък...

© dreamsinrhymes Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиво, чувственопипмного образно стихотворение. Хареса ми и се радвам, че го прочетох.
  • А това не знам как съм го пропуснала. Радвам се, че го открих и прочетох. Браво!
  • "Ликът ти откривам в съзвездие,
    денят нов засипва те с блясък.
    По-силна от вятър,
    по-волна от навей,
    аз те браня в пустинния пясък..."

    Много поезия има в тези редове!

    Само това да беше:

    "по-волна от навей,
    аз те браня в пустинния пясък...",

    пак печелеше възхищението ми, защото поезията е магията, с която можеш да смениш в миг светоусещането на другия!
Предложения
: ??:??