5.04.2017 г., 9:01

Един акварелен спомен

1.9K 3 3

Превръщам спомена за теб в капка дъжд
и го разливам в син акварел по стъклото.
Дълбая фрески от нежност в златната ръж
и запечатвам с дъх светлини в окото
на моето сърце...  Окичен в дървена рамка
се кипри мигът споделен в празнични дрехи.
Оркестър от двеста щурчета на шарена сянка
засвирва романси феерични и шлагери летни.
Загръщам пейзажа на спомена мой
           в хартията пъстра на чувствата меки.
И кучета предани пристигат с вой
           и пазят с вярност магията лека.
Ликът ти откривам в съзвездие,
           денят нов засипва те с блясък.
По-силна от вятър,
            по-волна от навей,
                     аз те браня в пустинния пясък...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© dreamsinrhymes Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво, чувственопипмного образно стихотворение. Хареса ми и се радвам, че го прочетох.
  • А това не знам как съм го пропуснала. Радвам се, че го открих и прочетох. Браво!
  • "Ликът ти откривам в съзвездие,
    денят нов засипва те с блясък.
    По-силна от вятър,
    по-волна от навей,
    аз те браня в пустинния пясък..."

    Много поезия има в тези редове!

    Само това да беше:

    "по-волна от навей,
    аз те браня в пустинния пясък...",

    пак печелеше възхищението ми, защото поезията е магията, с която можеш да смениш в миг светоусещането на другия!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...