4 feb 2023, 7:34

Един балканджия

637 0 1
  Един балканджия 

          ( на ВАЛ )

 

 

Отново той е с перото си в ръка,

реди с усмивка своите слова.

Раздава своята душа на хората,

а наградата му е думата Благодаря.

 

Един българин балканджия пише слова

за българската земя израснал в планина.

От малък усетил на хляба той благина,

когато с труда си помагал на дядо и баба.

 

Те балканджиите са хора сурови и горди,

но скрили са дълбоко в себе си доброта.

Тя покрита е дълбоко в тяхната душа

те спомнят ни за прабългарските орди.

 

А стиховете му хората изправят на крака,

и свой и чужди люде от далечна земя.

Той покланя се и благодари на Бога за това

че му е дал дарбата да пише и раздава слова!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....