4.02.2023 г., 7:34

Един балканджия

635 0 1
  Един балканджия 

          ( на ВАЛ )

 

 

Отново той е с перото си в ръка,

реди с усмивка своите слова.

Раздава своята душа на хората,

а наградата му е думата Благодаря.

 

Един българин балканджия пише слова

за българската земя израснал в планина.

От малък усетил на хляба той благина,

когато с труда си помагал на дядо и баба.

 

Те балканджиите са хора сурови и горди,

но скрили са дълбоко в себе си доброта.

Тя покрита е дълбоко в тяхната душа

те спомнят ни за прабългарските орди.

 

А стиховете му хората изправят на крака,

и свой и чужди люде от далечна земя.

Той покланя се и благодари на Бога за това

че му е дал дарбата да пише и раздава слова!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...