4.02.2023 г., 7:34

Един балканджия

641 0 1
  Един балканджия 

          ( на ВАЛ )

 

 

Отново той е с перото си в ръка,

реди с усмивка своите слова.

Раздава своята душа на хората,

а наградата му е думата Благодаря.

 

Един българин балканджия пише слова

за българската земя израснал в планина.

От малък усетил на хляба той благина,

когато с труда си помагал на дядо и баба.

 

Те балканджиите са хора сурови и горди,

но скрили са дълбоко в себе си доброта.

Тя покрита е дълбоко в тяхната душа

те спомнят ни за прабългарските орди.

 

А стиховете му хората изправят на крака,

и свой и чужди люде от далечна земя.

Той покланя се и благодари на Бога за това

че му е дал дарбата да пише и раздава слова!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...