Един балканджия 

          ( на ВАЛ )

Отново той е с перото си в ръка,

реди с усмивка своите слова.

Раздава своята душа на хората,

а наградата му е думата Благодаря.

Един българин балканджия пише слова

за българската земя израснал в планина.

От малък усетил на хляба той благина,

когато с труда си помагал на дядо и баба.

Те балканджиите са хора сурови и горди,

но скрили са дълбоко в себе си доброта.

Тя покрита е дълбоко в тяхната душа

те спомнят ни за прабългарските орди.

А стиховете му хората изправят на крака,

и свой и чужди люде от далечна земя.

Той покланя се и благодари на Бога за това

че му е дал дарбата да пише и раздава слова!