4 февр. 2023 г., 07:34

Един балканджия

643 0 1
  Един балканджия 

          ( на ВАЛ )

 

 

Отново той е с перото си в ръка,

реди с усмивка своите слова.

Раздава своята душа на хората,

а наградата му е думата Благодаря.

 

Един българин балканджия пише слова

за българската земя израснал в планина.

От малък усетил на хляба той благина,

когато с труда си помагал на дядо и баба.

 

Те балканджиите са хора сурови и горди,

но скрили са дълбоко в себе си доброта.

Тя покрита е дълбоко в тяхната душа

те спомнят ни за прабългарските орди.

 

А стиховете му хората изправят на крака,

и свой и чужди люде от далечна земя.

Той покланя се и благодари на Бога за това

че му е дал дарбата да пише и раздава слова!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...