5 sept 2020, 18:21

Един безимен стих 

  Poesía
1143 9 9

Разсипах думите. Гнева ми ги премаза.

Обида мисълта  ми вкамени.

Зад порти от ръждясало желязо

мълчанието прага ми обви.

И с черен плащ загърнал тишината

от листа бял цигарата си свих.

На пепел стана и понесен бе от вятър

един безимен, уродливо сгърчен стих...

 

 

© Jean Christophe Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хайде, пиши, де Харесва ми и аз съм безименна
  • Силви, щом ти харесва те черпя с една😊
    *
    ...и Дени 😀
    *
    Привет, Мария! Благодаря за коментара ти и предложението. Реших обаче да го оставя така уродлив, защото му отива 😊
    *
    Краси, благодаря ти. Имай хубав ден!
    *
    Ма шери, целувам ви ръка 😘
    *
    Стойчо, радва ме присъствието ти. Някак умиротворява
    *
    Деа, ако не ме беше срам и с по един куплет щях да ги пускам. От мързел...😃
  • Кратко, а казва много...
  • Пепел им на ядове отровни!
    Животът е прекрасен вариант,
    дори, когато други вероломно
    залагат поредния си капан!
  • мосю Кристоф! много ваш стих и много близо до мен с тази доза мрак
    Реверанс!
  • Кратко и ясно, и ми хареса - така от пепелта ще се роди прашинката любов. Така го почувствах.
  • Прекрасно е Жан!😃
    Предлагам ти лека редакция на финала:
    На пепел стана и понесе вятъра
    безимен, уродливо сгърчен стих.

    Така, според мен, ритмичната грапавина се изглажда.
  • И на мен 😊
  • Цигара с аромат на мастило. Много ми хареса.
Propuestas
: ??:??