Един безимен стих

Поезия

1.6K 9 9

Разсипах думите. Гнева ми ги премаза.

Обида мисълта ми вкамени.

Зад порти от ръждясало желязо

мълчанието прага ми обви.

И с черен плащ загърнал тишината

от листа бял цигарата си свих.

На пепел стана и понесен бе от вятър

един безимен, уродливо сгърчен стих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

щураче (любимка)

Хайде, пиши, де Харесва ми и аз съм безименна

2020-12-17T09:10:36+02:00
Жан-Кристоф (Jean Christophe)

Силви, щом ти харесва те черпя с една😊
*
...и Дени 😀
*
Привет, Мария! Благодаря за коментара ти и предложението. Реших обаче да го оставя така уродлив, защото му отива 😊
*
Краси, благодаря ти. Имай хубав ден!
*
Ма шери, целувам ви ръка 😘
*
Стойчо, радва ме присъствието ти. Някак умиротворява
*
Деа, ако не ме беше срам и с по един куплет щях да ги пускам. От мързел...😃

2020-09-06T12:15:15+03:00
ДИС (Деа)

Кратко, а казва много...

2020-09-06T08:13:15+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Пепел им на ядове отровни!
Животът е прекрасен вариант,
дори, когато други вероломно
залагат поредния си капан!

2020-09-05T23:04:39+03:00
jenyivanova (Jasmin)

мосю Кристоф! много ваш стих и много близо до мен с тази доза мрак
Реверанс!

2020-09-05T21:01:48+03:00