Разсипах думите. Гнева ми ги премаза.
Обида мисълта ми вкамени.
Зад порти от ръждясало желязо
мълчанието прага ми обви.
И с черен плащ загърнал тишината
от листа бял цигарата си свих.
На пепел стана и понесен бе от вятър
един безимен, уродливо сгърчен стих...
© Jean Christophe Всички права запазени