Един безимен стих 

© Jean Christophe Все права защищены

Комментарии

• щураче (любимка)

  2020-12-17T09:10:36+02:00
  Хайде, пиши, де Харесва ми и аз съм безименна
• Жан-Кристоф (Jean Christophe)

  2020-09-06T12:15:15+03:00
  Силви, щом ти харесва те черпя с една😊
  *
  ...и Дени 😀
  *
  Привет, Мария! Благодаря за коментара ти и предложението. Реших обаче да го оставя така уродлив, защото му отива 😊
  *
  Краси, благодаря ти. Имай хубав ден!
  *
  Ма шери, целувам ви ръка 😘
  *
  Стойчо, радва ме присъствието ти. Някак умиротворява
  *
  Деа, ако не ме беше срам и с по един куплет щях да ги пускам. От мързел...😃
• ДИС (Деа)

  2020-09-06T08:13:15+03:00
  Кратко, а казва много...
• Ranrozar (Стойчо Станев)

  2020-09-05T23:04:39+03:00
  Пепел им на ядове отровни!
  Животът е прекрасен вариант,
  дори, когато други вероломно
  залагат поредния си капан!
• jenyivanova (Jasmin)

  2020-09-05T21:01:48+03:00
  мосю Кристоф! много ваш стих и много близо до мен с тази доза мрак
  Реверанс!
• ИнаКалина

  2020-09-05T19:52:29+03:00
  Кратко и ясно, и ми хареса - така от пепелта ще се роди прашинката любов. Така го почувствах.
• pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

  2020-09-05T19:34:36+03:00
  Прекрасно е Жан!😃
  Предлагам ти лека редакция на финала:
  На пепел стана и понесе вятъра
  безимен, уродливо сгърчен стих.
  
  Така, според мен, ритмичната грапавина се изглажда.
• Dendu89 (Деница Гарелова)

  2020-09-05T18:50:11+03:00
  И на мен 😊
• Plevel (Силвия Илиева)

  2020-09-05T18:29:32+03:00
  Цигара с аромат на мастило. Много ми хареса.