Sep 5, 2020, 6:21 PM

Един безимен стих

  Poetry
1.6K 9 9

Разсипах думите. Гнева ми ги премаза.

Обида мисълта  ми вкамени.

Зад порти от ръждясало желязо

мълчанието прага ми обви.

И с черен плащ загърнал тишината

от листа бял цигарата си свих.

На пепел стана и понесен бе от вятър

един безимен, уродливо сгърчен стих...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jean Christophe All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хайде, пиши, де Харесва ми и аз съм безименна
  • Силви, щом ти харесва те черпя с една😊
    *
    ...и Дени 😀
    *
    Привет, Мария! Благодаря за коментара ти и предложението. Реших обаче да го оставя така уродлив, защото му отива 😊
    *
    Краси, благодаря ти. Имай хубав ден!
    *
    Ма шери, целувам ви ръка 😘
    *
    Стойчо, радва ме присъствието ти. Някак умиротворява
    *
    Деа, ако не ме беше срам и с по един куплет щях да ги пускам. От мързел...😃
  • Кратко, а казва много...
  • Пепел им на ядове отровни!
    Животът е прекрасен вариант,
    дори, когато други вероломно
    залагат поредния си капан!
  • мосю Кристоф! много ваш стих и много близо до мен с тази доза мрак
    Реверанс!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...