Sep 5, 2020, 6:21 PM

Един безимен стих 

  Poetry
1253 9 9
Разсипах думите. Гнева ми ги премаза.
Обида мисълта ми вкамени.
Зад порти от ръждясало желязо
мълчанието прага ми обви.
И с черен плащ загърнал тишината
от листа бял цигарата си свих.
На пепел стана и понесен бе от вятър
един безимен, уродливо сгърчен стих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jean Christophe All rights reserved.

Random works
: ??:??