Жан-Кристоф (Jean Christophe) Жан-Кристоф (Jean Christophe)
12 22
Sep 5, 2020, 6:21 PM

Един безимен стих

  Poetry
1.6K 9 9

Разсипах думите. Гнева ми ги премаза.

Обида мисълта  ми вкамени.

Зад порти от ръждясало желязо

мълчанието прага ми обви.

И с черен плащ загърнал тишината

от листа бял цигарата си свих.

На пепел стана и понесен бе от вятър

един безимен, уродливо сгърчен стих...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jean Christophe All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • щураче (любимка)
    щураче (любимка)
    Хайде, пиши, де Харесва ми и аз съм безименна
  • Жан-Кристоф (Jean Christophe)
    Жан-Кристоф (Jean Christophe)
    Силви, щом ти харесва те черпя с една😊
    *
    ...и Дени 😀
    *
    Привет, Мария! Благодаря за коментара ти и предложението. Реших обаче да го оставя така уродлив, защото му отива 😊
    *
    Краси, благодаря ти. Имай хубав ден!
    *
    Ма шери, целувам ви ръка 😘
    *
    Стойчо, радва ме присъствието ти. Някак умиротворява
    *
    Деа, ако не ме беше срам и с по един куплет щях да ги пускам. От мързел...😃
  • ДИС (Деа)
    ДИС (Деа)
    Кратко, а казва много...
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Пепел им на ядове отровни!
    Животът е прекрасен вариант,
    дори, когато други вероломно
    залагат поредния си капан!
  • jenyivanova (Jasmin)
    jenyivanova (Jasmin)
    мосю Кристоф! много ваш стих и много близо до мен с тази доза мрак
    Реверанс!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0