6 nov 2013, 20:40

Един ден

  Poesía » Otra
838 0 4
  Добро Небето. Толкова добро. Бях чувал, но не вярвах, да ви кажа. Подпря се на отсрещното дърво и не се порути да ме смаже.   Добра Земята. Толкова добра. Олюля се, но не се продъни. А Слънцето - то нищо не разбра. Остана да виси, но стана тъмно.  
Добър е тоя свят. Добър, добър! Уцели ме в ума и във сърцето. Удари лошо, ала не до смърт. Остави как умирам да се гледам.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен стих - изумително силно...!!!
    Когато човек е жив - има алтернативи да снабдяват с живи ензими...!!!
  • мълча!
    !!!
  • Ох, този финал е безпощаден, прободе ме!Поздрав!
  • Денят е ден. Нощта е нощ. Въртят се вечно в битието тъй както аз въртя се покрай твоето добро и нещичко просветва ми в сърцето.
    Останалото е ... отвъд света. За него не намирам подходящи думи. Наминах и отминах-махвам ти и ти Благодаря! Сърдечен поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...