6.11.2013 г., 20:40 ч.

Един ден 

  Поезия » Друга
666 0 4
 
Добро Небето. Толкова добро.
Бях чувал, но не вярвах, да ви кажа.
Подпря се на отсрещното дърво
и не се порути да ме смаже.
 
Добра Земята. Толкова добра.
Олюля се, но не се продъни.
А Слънцето - то нищо не разбра.
Остана да виси, но стана тъмно.
 

Добър е тоя свят. Добър, добър!
Уцели ме в ума и във сърцето.
Удари лошо, ала не до смърт.
Остави как умирам да се гледам.
 

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силен стих - изумително силно...!!!
    Когато човек е жив - има алтернативи да снабдяват с живи ензими...!!!
  • мълча!
    !!!
  • Ох, този финал е безпощаден, прободе ме!Поздрав!
  • Денят е ден. Нощта е нощ. Въртят се вечно в битието тъй както аз въртя се покрай твоето добро и нещичко просветва ми в сърцето.
    Останалото е ... отвъд света. За него не намирам подходящи думи. Наминах и отминах-махвам ти и ти Благодаря! Сърдечен поздрав!
Предложения
: ??:??