22 may 2006, 20:06

Един ден...

  Poesía
1.3K 0 5
Един ден ще се върнеш при мен,
ще ме потърсиш,
но стъпките ми към теб ще са изстинали.
Ще ме молиш да чуя гласа ти,
но в сърцето си ще нося друго име.

Ще останем за малко сами -
както тогава ще се срещнат очите ни,
ще възкръсне във тях светлина -
неясна и бяла,
но всичко ще е притихнало,
ще са изтрити следите.

Аз няма за нищо да питам,
ти ще си спомняш началото,
ще ми стане студено
и на устните ми ще загорчи -
няма да повярвам на обещанията.

Ще си тръгнеш
и дълго ще мислиш за мен,
и ще е мъртво чувството,
ще съжаляваш за светлината и в светлия ден
и за пропуснатото.
Един ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...