22.05.2006 г., 20:06

Един ден...

1.3K 0 5
Един ден ще се върнеш при мен,
ще ме потърсиш,
но стъпките ми към теб ще са изстинали.
Ще ме молиш да чуя гласа ти,
но в сърцето си ще нося друго име.

Ще останем за малко сами -
както тогава ще се срещнат очите ни,
ще възкръсне във тях светлина -
неясна и бяла,
но всичко ще е притихнало,
ще са изтрити следите.

Аз няма за нищо да питам,
ти ще си спомняш началото,
ще ми стане студено
и на устните ми ще загорчи -
няма да повярвам на обещанията.

Ще си тръгнеш
и дълго ще мислиш за мен,
и ще е мъртво чувството,
ще съжаляваш за светлината и в светлия ден
и за пропуснатото.
Един ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...