1 feb 2023, 8:13

Един ден от моя живот

  Poesía
974 2 1

ЕДИН ДЕН ОТ МОЯ ЖИВОТ

... изпих до дъно светлия си ден
и изпроводих залеза на хълма,
спокоен съм – Бог тихо бди над мен
и всеки миг със кротост ме изпълва,
и днес ми даде винце, път и хляб,
какво ли друго повече да искам? –
душа – хвърчилце, вързано с канап,
опазих – чист, под бялата си ризка,
с трохи нахраних мравка и врабче,

три гроша пуснах в дискоса на храма,
и тъй като съм нейното момче! –
на мама купих бархетна пижама,
добрата дума писах с благ молив,
а лошите изпадаха по пътя,
и скверна мисъл – даже да съм крив,
не позволих съня ми да помътя,
живях – добър със птици и цветя,
и не загърбих гладния без хлебец.

Щастлив от този свят ще отлетя
след слънцето на своя сетен хребет.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...