1.02.2023 г., 8:13

Един ден от моя живот

972 2 1

ЕДИН ДЕН ОТ МОЯ ЖИВОТ

... изпих до дъно светлия си ден
и изпроводих залеза на хълма,
спокоен съм – Бог тихо бди над мен
и всеки миг със кротост ме изпълва,
и днес ми даде винце, път и хляб,
какво ли друго повече да искам? –
душа – хвърчилце, вързано с канап,
опазих – чист, под бялата си ризка,
с трохи нахраних мравка и врабче,

три гроша пуснах в дискоса на храма,
и тъй като съм нейното момче! –
на мама купих бархетна пижама,
добрата дума писах с благ молив,
а лошите изпадаха по пътя,
и скверна мисъл – даже да съм крив,
не позволих съня ми да помътя,
живях – добър със птици и цветя,
и не загърбих гладния без хлебец.

Щастлив от този свят ще отлетя
след слънцето на своя сетен хребет.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...