4 abr 2014, 22:53

Един ден в Драгойново

  Poesía » Otra
418 0 0

Обрах на двора старата череша.
От нея ще направиме компот.
За мен най-важното за днеска беше
да прибера  узрелия ù плод!

Катерих се нагоре по дървото,
добре, че нова стълба бях сковал.
Боях се мен да не ме срещне Злото
и отпуската ми да свърши със провал!

А знае се - тя има крехки клони,
не знаеш няма ли да се строшат,
не си навлечен с каски и със брони...
Проблема ти Съдбата ще реши!

Но с мене всичко бе благополучно.
Бях точен просто до сантим!
Денят ми днеска не премина скучно,
и отлетя от мене като дим!
 03.06.1999 г. Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...