4.04.2014 г., 22:53

Един ден в Драгойново

417 0 0

Обрах на двора старата череша.
От нея ще направиме компот.
За мен най-важното за днеска беше
да прибера  узрелия ù плод!

Катерих се нагоре по дървото,
добре, че нова стълба бях сковал.
Боях се мен да не ме срещне Злото
и отпуската ми да свърши със провал!

А знае се - тя има крехки клони,
не знаеш няма ли да се строшат,
не си навлечен с каски и със брони...
Проблема ти Съдбата ще реши!

Но с мене всичко бе благополучно.
Бях точен просто до сантим!
Денят ми днеска не премина скучно,
и отлетя от мене като дим!
 03.06.1999 г. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...