1 mar 2009, 10:08

Един е пътят

  Poesía » Otra
933 0 1
Един е пътят, 
а дупките са много.
Един живот е,
а каляските отново
много са и все различни...
малки, големи, иронични...
Един е пътят, но
понякога се разклонява...
ту наляво, ту надясно.
Един е пътят ти,
безцветен, тъмен и смирен.
Безкрайни делници,
безкрайни празници
и само спомен
от любов и...
и още нещо
от отминали мечти...

Един е пътят ти
и аз съм в него.
Без заобиколки
търся тишина.
Един-единствен път,
не е един сред многото,
за да те срещне
за последен път с мен...
и със света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...