1 mar 2009, 10:08

Един е пътят

  Poesía » Otra
942 0 1
Един е пътят, 
а дупките са много.
Един живот е,
а каляските отново
много са и все различни...
малки, големи, иронични...
Един е пътят, но
понякога се разклонява...
ту наляво, ту надясно.
Един е пътят ти,
безцветен, тъмен и смирен.
Безкрайни делници,
безкрайни празници
и само спомен
от любов и...
и още нещо
от отминали мечти...

Един е пътят ти
и аз съм в него.
Без заобиколки
търся тишина.
Един-единствен път,
не е един сред многото,
за да те срещне
за последен път с мен...
и със света...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...