Katia (Катя Михайлова) Katia (Катя Михайлова)
32
Mar 1, 2009, 10:08 AM

Един е пътят

  Poetry » Other
931 0 1
Един е пътят, 
а дупките са много.
Един живот е,
а каляските отново
много са и все различни...
малки, големи, иронични...
Един е пътят, но
понякога се разклонява...
ту наляво, ту надясно.
Един е пътят ти,
безцветен, тъмен и смирен.
Безкрайни делници,
безкрайни празници
и само спомен
от любов и...
и още нещо
от отминали мечти...

Един е пътят ти
и аз съм в него.
Без заобиколки
търся тишина.
Един-единствен път,
не е един сред многото,
за да те срещне
за последен път с мен...
и със света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Михайлова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0