3 may 2007, 22:53

Един изгубен миг

  Poesía
704 0 0
Толкова време прекарах в мечти,
дори понякога лъжи,
в моя малък измислен свят.
Толкова много време,
че дори слънцето не видях,
въздуха не усетих,
любовта не изживях...
Вървях по празните улици,
чувах тъжния глас на черните птици,
толкова много време,
че не можах просто да почукам на вратата ти,
просто да ти кажа "Обичам те"...
Искам да върна времето,
да изживея тези лъжи, този живот...
Толкова много исках за този миг,
само един миг, но за мен -
цяла вечност...
Търсих го, но уви - не успях да го намеря -
скрит е бил в непознати за мене чувства,
скрит е бил в моето сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДиаНа Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...