May 3, 2007, 10:53 PM

Един изгубен миг

  Poetry
702 0 0
Толкова време прекарах в мечти,
дори понякога лъжи,
в моя малък измислен свят.
Толкова много време,
че дори слънцето не видях,
въздуха не усетих,
любовта не изживях...
Вървях по празните улици,
чувах тъжния глас на черните птици,
толкова много време,
че не можах просто да почукам на вратата ти,
просто да ти кажа "Обичам те"...
Искам да върна времето,
да изживея тези лъжи, този живот...
Толкова много исках за този миг,
само един миг, но за мен -
цяла вечност...
Търсих го, но уви - не успях да го намеря -
скрит е бил в непознати за мене чувства,
скрит е бил в моето сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДиаНа Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...