May 3, 2007, 10:53 PM

Един изгубен миг

  Poetry
707 0 0
Толкова време прекарах в мечти,
дори понякога лъжи,
в моя малък измислен свят.
Толкова много време,
че дори слънцето не видях,
въздуха не усетих,
любовта не изживях...
Вървях по празните улици,
чувах тъжния глас на черните птици,
толкова много време,
че не можах просто да почукам на вратата ти,
просто да ти кажа "Обичам те"...
Искам да върна времето,
да изживея тези лъжи, този живот...
Толкова много исках за този миг,
само един миг, но за мен -
цяла вечност...
Търсих го, но уви - не успях да го намеря -
скрит е бил в непознати за мене чувства,
скрит е бил в моето сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДиаНа Щерева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...