pavli (Павлина Петрова) pavli (Павлина Петрова)
19 512
16 sept 2007, 23:31

Един живот

  Poesía
1.7K 0 5
 

Един живот


Кога душата решава

да напусне тялото?

Когато е жадна за слава

или ако е отчаяна?

Когато търси вярна посока

или ако я е изгубила?

Когато моли за прошка

или ако се е погубила?

Когато търси радост

или пък се дави в мъка?

Дали съжалява за младост

или с безразличие стъпва?

А може би търси тяло,
с което да се разбира...

Пази своята тайна бяла

и мисия нова намира...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pavli (Павлина Петрова)
    pavli (Павлина Петрова)
    https://otkrovenia.com/bg/eseta/koga-dushata-napuska-tyaloto-i
  • Tera_inkognita
    Tera_inkognita
    Много хубаво стихотворение,Павлина! Аз мисля,че душата напуска тялото,когато то вече и е непотребно,защото си е свършила мисията на земята..
    Поздрави!
  • kdimov (Костадин Димов)
    kdimov (Костадин Димов)
    Чудесен философки въпрос задаваш -
    "Кога душата напуска тялото?".

    Технократския отговор е, когато човек умира.
    (даже някои са "премерили" теглото и в грамове
    Но като си спомня колко хора(дори млади) са "бездуховни",
    взех да се съмнявам, че е така.
    Заслужаваш да ти посветя едно философско есе.
    До ... скоро
  • edelvais (Анна Попова)
    edelvais (Анна Попова)
    Замисли ме! Дали тялото не изоставя душата? А защо ли?!...Поздравления за идеята!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Прекрасно, много мъдро, Павлина, най-ми хареса -
    Дали съжалява за младост
    или с безразличие стъпва?
    Като те чета се разбирам с себе си. С обич.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0