pavli (Павлина Петрова) pavli (Павлина Петрова)
19 512
16 sept 2007, 23:31

Един живот

  Poesía
1.7K 0 5
 

Един живот


Кога душата решава

да напусне тялото?

Когато е жадна за слава

или ако е отчаяна?

Когато търси вярна посока

или ако я е изгубила?

Когато моли за прошка

или ако се е погубила?

Когато търси радост

или пък се дави в мъка?

Дали съжалява за младост

или с безразличие стъпва?

А може би търси тяло,
с което да се разбира...

Пази своята тайна бяла

и мисия нова намира...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • pavli (Павлина Петрова)
    pavli (Павлина Петрова)
    https://otkrovenia.com/bg/eseta/koga-dushata-napuska-tyaloto-i
  • Tera_inkognita
    Tera_inkognita
    Много хубаво стихотворение,Павлина! Аз мисля,че душата напуска тялото,когато то вече и е непотребно,защото си е свършила мисията на земята..
    Поздрави!
  • kdimov (Костадин Димов)
    kdimov (Костадин Димов)
    Чудесен философки въпрос задаваш -
    "Кога душата напуска тялото?".

    Технократския отговор е, когато човек умира.
    (даже някои са "премерили" теглото и в грамове
    Но като си спомня колко хора(дори млади) са "бездуховни",
    взех да се съмнявам, че е така.
    Заслужаваш да ти посветя едно философско есе.
    До ... скоро
  • edelvais (Анна Попова)
    edelvais (Анна Попова)
    Замисли ме! Дали тялото не изоставя душата? А защо ли?!...Поздравления за идеята!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Прекрасно, много мъдро, Павлина, най-ми хареса -
    Дали съжалява за младост
    или с безразличие стъпва?
    Като те чета се разбирам с себе си. С обич.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0