16 сент. 2007 г., 23:31

Един живот

1.7K 0 5
 

Един живот


Кога душата решава

да напусне тялото?

Когато е жадна за слава

или ако е отчаяна?

Когато търси вярна посока

или ако я е изгубила?

Когато моли за прошка

или ако се е погубила?

Когато търси радост

или пък се дави в мъка?

Дали съжалява за младост

или с безразличие стъпва?

А може би търси тяло,
с което да се разбира...

Пази своята тайна бяла

и мисия нова намира...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • https://otkrovenia.com/bg/eseta/koga-dushata-napuska-tyaloto-i
  • Много хубаво стихотворение,Павлина! Аз мисля,че душата напуска тялото,когато то вече и е непотребно,защото си е свършила мисията на земята..
    Поздрави!
  • Чудесен философки въпрос задаваш -
    "Кога душата напуска тялото?".

    Технократския отговор е, когато човек умира.
    (даже някои са "премерили" теглото и в грамове
    Но като си спомня колко хора(дори млади) са "бездуховни",
    взех да се съмнявам, че е така.
    Заслужаваш да ти посветя едно философско есе.
    До ... скоро
  • Замисли ме! Дали тялото не изоставя душата? А защо ли?!...Поздравления за идеята!
  • Прекрасно, много мъдро, Павлина, най-ми хареса -
    Дали съжалява за младост
    или с безразличие стъпва?
    Като те чета се разбирам с себе си. С обич.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...