16 сент. 2007 г., 23:31

Един живот

1.7K 0 5
 

Един живот


Кога душата решава

да напусне тялото?

Когато е жадна за слава

или ако е отчаяна?

Когато търси вярна посока

или ако я е изгубила?

Когато моли за прошка

или ако се е погубила?

Когато търси радост

или пък се дави в мъка?

Дали съжалява за младост

или с безразличие стъпва?

А може би търси тяло,
с което да се разбира...

Пази своята тайна бяла

и мисия нова намира...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • https://otkrovenia.com/bg/eseta/koga-dushata-napuska-tyaloto-i
  • Много хубаво стихотворение,Павлина! Аз мисля,че душата напуска тялото,когато то вече и е непотребно,защото си е свършила мисията на земята..
    Поздрави!
  • Чудесен философки въпрос задаваш -
    "Кога душата напуска тялото?".

    Технократския отговор е, когато човек умира.
    (даже някои са "премерили" теглото и в грамове
    Но като си спомня колко хора(дори млади) са "бездуховни",
    взех да се съмнявам, че е така.
    Заслужаваш да ти посветя едно философско есе.
    До ... скоро
  • Замисли ме! Дали тялото не изоставя душата? А защо ли?!...Поздравления за идеята!
  • Прекрасно, много мъдро, Павлина, най-ми хареса -
    Дали съжалява за младост
    или с безразличие стъпва?
    Като те чета се разбирам с себе си. С обич.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...