16 abr 2017, 23:01

Един живот

  Poesía » Civil
717 1 2

 

Един живот
На Иван Димитров(ДЪРВОРЕЗБАРЯ)
От Евгения Георгиева(Svidna)

Роди се в черна немотия, едно от осемте деца,
и тази пуста беднотия, за всяко беше обеца.
Работеше от малък здраво, със страх в детското сърце,
че майка му топи се бавно и крие своето лице.

В гимназията стисна зъби, храната бе вода и хляб,
изпрати майка си, от болка за всичко друго беше сляп.
Но продължи все да работи, с мизерията бе в борба,
мечтата само го крепеше, той да твори дърворезба!

И клетва даде, че след тия, беди и унижения, и глад,
без пукната пара в кесия, пак ще превземе този свят.
Тъй в работилничката своя, започна дръзко да твори,
и красоти на звездоброя, вплиташе в дърворезби.

Признанието късно дойде, избрал си беше труден път,
в чужбината да търси кой е, да търси там спокоен кът.
Така животът му течеше, живот на честен емигрант,
със златните ръце твореше, лек за душата на ранен.

Той не поиска гръмка слава, а да е изворче с надежда,
дърворезбата му не бе награда, а цяр за онзи, който вижда.
На дъното на този извор, солен от много сълзи преждни,
стаени там безмълвно плуват, безброй изгубени надежди!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....