16 abr 2017, 23:01

Един живот

  Poesía » Civil
720 1 2

 

Един живот
На Иван Димитров(ДЪРВОРЕЗБАРЯ)
От Евгения Георгиева(Svidna)

Роди се в черна немотия, едно от осемте деца,
и тази пуста беднотия, за всяко беше обеца.
Работеше от малък здраво, със страх в детското сърце,
че майка му топи се бавно и крие своето лице.

В гимназията стисна зъби, храната бе вода и хляб,
изпрати майка си, от болка за всичко друго беше сляп.
Но продължи все да работи, с мизерията бе в борба,
мечтата само го крепеше, той да твори дърворезба!

И клетва даде, че след тия, беди и унижения, и глад,
без пукната пара в кесия, пак ще превземе този свят.
Тъй в работилничката своя, започна дръзко да твори,
и красоти на звездоброя, вплиташе в дърворезби.

Признанието късно дойде, избрал си беше труден път,
в чужбината да търси кой е, да търси там спокоен кът.
Така животът му течеше, живот на честен емигрант,
със златните ръце твореше, лек за душата на ранен.

Той не поиска гръмка слава, а да е изворче с надежда,
дърворезбата му не бе награда, а цяр за онзи, който вижда.
На дъното на този извор, солен от много сълзи преждни,
стаени там безмълвно плуват, безброй изгубени надежди!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...