Един живот
На Иван Димитров(ДЪРВОРЕЗБАРЯ)
От Евгения Георгиева(Svidna)

Роди се в черна немотия, едно от осемте деца,
и тази пуста беднотия, за всяко беше обеца.
Работеше от малък здраво, със страх в детското сърце,
че майка му топи се бавно и крие своето лице.

В гимназията стисна зъби, храната бе вода и хляб,
изпрати майка си, от болка за всичко друго беше сляп.
Но продължи все да работи, с мизерията бе в борба,
мечтата само го крепеше, той да твори дърворезба!

И клетва даде, че след тия, беди и унижения, и глад,
без пукната пара в кесия, пак ще превземе този свят.
Тъй в работилничката своя, започна дръзко да твори,
и красоти на звездоброя, вплиташе в дърворезби.

Признанието късно дойде, избрал си беше труден път,
в чужбината да търси кой е, да търси там спокоен кът.
Така животът му течеше, живот на честен емигрант,
със златните ръце твореше, лек за душата на ранен.

Той не поиска гръмка слава, а да е изворче с надежда,
дърворезбата му не бе награда, а цяр за онзи, който вижда.
На дъното на този извор, солен от много сълзи преждни,
стаени там безмълвно плуват, безброй изгубени надежди!