10 jul 2021, 22:25

Един живот не стига

2K 3 12

Един живот не стига

 

не е толкова просто да станеш човек.

Понякога цял един живот не стига.

Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*

 

Май никога един живот не стига

да станеш истински добър човек?… –

над всяка земна глупава интрига

да се въздигаш с дух блажено-лек,

 

за чуждия успех да не завиждаш,

да бъдеш в мир със всяко същество,

от хулни думи да не се обиждаш,

да даваш щедро – все едно какво,

 

да не осъждаш никого за нищо,

ала и Правдата да не пестиш,

да грее в теб на Любовта огнище,

да следваш доблестно Закона Висш,

 

да даваш прошка от сърце на всеки,

да се разкайваш, щом си бил жесток,

да служиш с мисли и с дела навеки

на Всеобхватния Един(ств)ен Бог!

 

Дори и всичко да е в ясна книга

и да четеш в секунда, колкото за век,

то пак един живот съвсем не стига

да станеш истински добър човек!

 

___________________________________________

* – Превод от английски Цветана Стоянова.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бòгумѝл Шàар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се!
  • И безброй животи не стигат, добри хора няма
    Прочетох с удоволствие
  • Не виждам противоречие. На всеки се случва да си изпусне нервите, понякога да бъде жесток, добрият е онзи, който винаги съжалява и се разкайва, че е бил жесток - че е нагрубил, че е казал тежка дума.
    Къде е противоречието?
    А според теб не трябва да се разкайваш, ако си бил жесток?
  • да се разкайваш, щом си бил жесток,
    да служиш с мисли и с дела навеки
    на Всеобхватния Един(ств)ен Бог

    Жесток, а после се разкайваш? Това ли е добрият?
    Кой е тоя бог, на който служиш, който те учи на това?
    Добрият не изпада в хаос от противоречия, пътят му е един
  • Много благодаря!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...