10.07.2021 г., 22:25

Един живот не стига

2K 3 12

Един живот не стига

 

не е толкова просто да станеш човек.

Понякога цял един живот не стига.

Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*

 

Май никога един живот не стига

да станеш истински добър човек?… –

над всяка земна глупава интрига

да се въздигаш с дух блажено-лек,

 

за чуждия успех да не завиждаш,

да бъдеш в мир със всяко същество,

от хулни думи да не се обиждаш,

да даваш щедро – все едно какво,

 

да не осъждаш никого за нищо,

ала и Правдата да не пестиш,

да грее в теб на Любовта огнище,

да следваш доблестно Закона Висш,

 

да даваш прошка от сърце на всеки,

да се разкайваш, щом си бил жесток,

да служиш с мисли и с дела навеки

на Всеобхватния Един(ств)ен Бог!

 

Дори и всичко да е в ясна книга

и да четеш в секунда, колкото за век,

то пак един живот съвсем не стига

да станеш истински добър човек!

 

___________________________________________

* – Превод от английски Цветана Стоянова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бòгумѝл Шàар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се!
  • И безброй животи не стигат, добри хора няма
    Прочетох с удоволствие
  • Не виждам противоречие. На всеки се случва да си изпусне нервите, понякога да бъде жесток, добрият е онзи, който винаги съжалява и се разкайва, че е бил жесток - че е нагрубил, че е казал тежка дума.
    Къде е противоречието?
    А според теб не трябва да се разкайваш, ако си бил жесток?
  • да се разкайваш, щом си бил жесток,
    да служиш с мисли и с дела навеки
    на Всеобхватния Един(ств)ен Бог

    Жесток, а после се разкайваш? Това ли е добрият?
    Кой е тоя бог, на който служиш, който те учи на това?
    Добрият не изпада в хаос от противоречия, пътят му е един
  • Много благодаря!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...