10.07.2021 г., 22:25

Един живот не стига

2K 3 12

Един живот не стига

 

не е толкова просто да станеш човек.

Понякога цял един живот не стига.

Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*

 

Май никога един живот не стига

да станеш истински добър човек?… –

над всяка земна глупава интрига

да се въздигаш с дух блажено-лек,

 

за чуждия успех да не завиждаш,

да бъдеш в мир със всяко същество,

от хулни думи да не се обиждаш,

да даваш щедро – все едно какво,

 

да не осъждаш никого за нищо,

ала и Правдата да не пестиш,

да грее в теб на Любовта огнище,

да следваш доблестно Закона Висш,

 

да даваш прошка от сърце на всеки,

да се разкайваш, щом си бил жесток,

да служиш с мисли и с дела навеки

на Всеобхватния Един(ств)ен Бог!

 

Дори и всичко да е в ясна книга

и да четеш в секунда, колкото за век,

то пак един живот съвсем не стига

да станеш истински добър човек!

 

___________________________________________

* – Превод от английски Цветана Стоянова.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бòгумѝл Шàар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се!
  • И безброй животи не стигат, добри хора няма
    Прочетох с удоволствие
  • Не виждам противоречие. На всеки се случва да си изпусне нервите, понякога да бъде жесток, добрият е онзи, който винаги съжалява и се разкайва, че е бил жесток - че е нагрубил, че е казал тежка дума.
    Къде е противоречието?
    А според теб не трябва да се разкайваш, ако си бил жесток?
  • да се разкайваш, щом си бил жесток,
    да служиш с мисли и с дела навеки
    на Всеобхватния Един(ств)ен Бог

    Жесток, а после се разкайваш? Това ли е добрият?
    Кой е тоя бог, на който служиш, който те учи на това?
    Добрият не изпада в хаос от противоречия, пътят му е един
  • Много благодаря!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...