Jul 10, 2021, 10:25 PM

Един живот не стига

2K 3 12

Един живот не стига

 

не е толкова просто да станеш човек.

Понякога цял един живот не стига.

Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*

 

Май никога един живот не стига

да станеш истински добър човек?… –

над всяка земна глупава интрига

да се въздигаш с дух блажено-лек,

 

за чуждия успех да не завиждаш,

да бъдеш в мир със всяко същество,

от хулни думи да не се обиждаш,

да даваш щедро – все едно какво,

 

да не осъждаш никого за нищо,

ала и Правдата да не пестиш,

да грее в теб на Любовта огнище,

да следваш доблестно Закона Висш,

 

да даваш прошка от сърце на всеки,

да се разкайваш, щом си бил жесток,

да служиш с мисли и с дела навеки

на Всеобхватния Един(ств)ен Бог!

 

Дори и всичко да е в ясна книга

и да четеш в секунда, колкото за век,

то пак един живот съвсем не стига

да станеш истински добър човек!

 

___________________________________________

* – Превод от английски Цветана Стоянова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бòгумѝл Шàар All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се!
  • И безброй животи не стигат, добри хора няма
    Прочетох с удоволствие
  • Не виждам противоречие. На всеки се случва да си изпусне нервите, понякога да бъде жесток, добрият е онзи, който винаги съжалява и се разкайва, че е бил жесток - че е нагрубил, че е казал тежка дума.
    Къде е противоречието?
    А според теб не трябва да се разкайваш, ако си бил жесток?
  • да се разкайваш, щом си бил жесток,
    да служиш с мисли и с дела навеки
    на Всеобхватния Един(ств)ен Бог

    Жесток, а после се разкайваш? Това ли е добрият?
    Кой е тоя бог, на който служиш, който те учи на това?
    Добрият не изпада в хаос от противоречия, пътят му е един
  • Много благодаря!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...