Един кашон

Poesía

981 0 2

Един кашон надежди,
полепен с тиксо
на каруцата на спомените,
пред нея паднал кон
и дори нямаш куршум
да го застреляш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

slanceto (Мария)

А може би е време да отлепиш тиксото и да разтвориш кашона на надеждите, защото си мисля, че ако бяха напразни, то нямаше да тежат на каруцата на спомените и тогава конят не би паднал от умора. Най - тъмно става преди зазоряване. Написал си страхотна метафора. Красива е.

2005-06-23T23:21:58+03:00
joanna_vas (Йоанна)

Любимо ми е

2005-06-23T22:41:32+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0