Jun 23, 2005, 1:58 PM

Един кашон

  Poetry
982 0 2
Един кашон надежди,
полепен с тиксо
на каруцата на спомените,
пред нея паднал кон
и дори нямаш куршум
да го застреляш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

  • А може би е време да отлепиш тиксото и да разтвориш кашона на надеждите, защото си мисля, че ако бяха напразни, то нямаше да тежат на каруцата на спомените и тогава конят не би паднал от умора. Най - тъмно става преди зазоряване. Написал си страхотна метафора. Красива е.
  • Любимо ми е

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...