19 nov 2021, 20:26

Един лъч разсейва мрака 

  Poesía » Verso acróstico
788 0 9

Елхите,нищичко не чули,

докосват първите снежинки

и тихичко отстъпват

навели клонки пред

 

лъчът,разцепил тъмнината.

Ъпсурдното мълчание и

чакалите на времето

 

раздвояват обществото,

а в мрака,

зад коминчето

самотна баба с

ехото повтаря " боже,помогни ни".

"Йок"- проклина.

Вината никаква я няма,

а  се вижда в сълзите на

 

 

мъжете и жените,

родени - за да страдат!

А  лъчът е близо,

който иска го докосва с

адски мъки.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??