Елхите,нищичко не чули,
докосват първите снежинки
и тихичко отстъпват
навели клонки пред
лъчът,разцепил тъмнината.
Ъпсурдното мълчание и
чакалите на времето
раздвояват обществото,
а в мрака,
зад коминчето
самотна баба с
ехото повтаря " боже,помогни ни".
"Йок"- проклина.
Вината никаква я няма,
а се вижда в сълзите на
мъжете и жените,
родени - за да страдат!
А лъчът е близо,
който иска го докосва с
адски мъки.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »
Васе - сега го редактирай, като всяка първа буква на ред направиш главна и ги оцветиш с цвят, защото ако не бях видяла раздела, сигурно и аз щях да подмина без да забележа и оценя