19.11.2021 г., 20:26 ч.

Един лъч разсейва мрака 

  Поезия » Акростихове
962 0 8

Елхите,нищичко не чули,

докосват първите снежинки

и тихичко отстъпват

навели клонки пред

 

лъчът,разцепил тъмнината.

Ъпсурдното мълчание и

чакалите на времето

 

раздвояват обществото,

а в мрака,

зад коминчето

самотна баба с

ехото повтаря " боже,помогни ни".

"Йок"- проклина.

Вината никаква я няма,

а  се вижда в сълзите на

 

 

мъжете и жените,

родени - за да страдат!

А  лъчът е близо,

който иска го докосва с

адски мъки.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

28 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??