Елхите,нищичко не чули,
докосват първите снежинки
и тихичко отстъпват
навели клонки пред
лъчът,разцепил тъмнината.
Ъпсурдното мълчание и
чакалите на времето
раздвояват обществото,
а в мрака,
зад коминчето
самотна баба с
ехото повтаря " боже,помогни ни".
"Йок"- проклина.
Вината никаква я няма,
а се вижда в сълзите на
мъжете и жените,
родени - за да страдат!
А лъчът е близо,
който иска го докосва с
адски мъки.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
