Nov 19, 2021, 8:26 PM

Един лъч разсейва мрака 

  Poetry » Аcrostis
787 0 9

Елхите,нищичко не чули,

докосват първите снежинки

и тихичко отстъпват

навели клонки пред

 

лъчът,разцепил тъмнината.

Ъпсурдното мълчание и

чакалите на времето

 

раздвояват обществото,

а в мрака,

зад коминчето

самотна баба с

ехото повтаря " боже,помогни ни".

"Йок"- проклина.

Вината никаква я няма,

а  се вижда в сълзите на

 

 

мъжете и жените,

родени - за да страдат!

А  лъчът е близо,

който иска го докосва с

адски мъки.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??