Един лъч разсейва мрака
Елхите,нищичко не чули,
докосват първите снежинки
и тихичко отстъпват
навели клонки пред
лъчът,разцепил тъмнината.
Ъпсурдното мълчание и
чакалите на времето
раздвояват обществото,
а в мрака,
зад коминчето
самотна баба с
ехото повтаря " боже,помогни ни".
"Йок"- проклина.
Вината никаква я няма,
а се вижда в сълзите на
мъжете и жените,
родени - за да страдат!
А лъчът е близо,
който иска го докосва с
адски мъки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
