23 may 2012, 20:40

Един мъж

  Poesía
1.9K 3 22

Един мъж

всяка вечер ме чака.

Понякога трезвен.

По-често пиян.

Но единствено той

за мене е плакал.

И единствено той

без мене е сам.

Със сърце на поет

и душата на скитник.

Със ръце на художник

и нрав на скептик.

Много болка стаил мълчаливо в гърдите.

И живота понесъл с твърдостта на стоик.

Много години избутахме двама.

В нерадост и радост.

И ето ни тук.

Той е мойта награда и моята карма.

И в сърцето ми няма

място за друг.

Един мъж всяка вечер ме чака.

Понякога трезвен. По-често пиян.

Но единствено той е светулката в мрака

и пътеката вярна към божия храм.

Със сърце на поет и очи на мечтател.

Със ръце на развратник и душа на светец.

За него -

и враг, и приятел,

бих поела към кръста

със трънен венец.


03.05.2003 г.

р-т "Стеф"

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...