23 may 2012, 20:40

Един мъж 

  Poesía
1663 2 23

Един мъж

всяка вечер ме чака.

Понякога трезвен.

По-често пиян.

Но единствено той

за мене е плакал.

И единствено той

без мене е сам.

Със сърце на поет

и душата на скитник.

Със ръце на художник

и нрав на скептик.

Много болка стаил мълчаливо в гърдите.

И живота понесъл с твърдостта на стоик.

Много години избутахме двама.

В нерадост и радост.

И ето ни тук.

Той е мойта награда и моята карма.

И в сърцето ми няма

място за друг.

Един мъж всяка вечер ме чака.

Понякога трезвен. По-често пиян.

Но единствено той е светулката в мрака

и пътеката вярна към божия храм.

Със сърце на поет и очи на мечтател.

Със ръце на развратник и душа на светец.

За него -

и враг, и приятел,

бих поела към кръста

със трънен венец.


03.05.2003 г.

р-т "Стеф"

 

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??