Един мъж
Един мъж
всяка вечер ме чака.
Понякога трезвен.
По-често пиян.
Но единствено той
за мене е плакал.
И единствено той
без мене е сам.
Със сърце на поет
и душата на скитник.
Със ръце на художник
и нрав на скептик.
Много болка стаил мълчаливо в гърдите.
И живота понесъл с твърдостта на стоик.
Много години избутахме двама.
В нерадост и радост.
И ето ни тук.
Той е мойта награда и моята карма.
И в сърцето ми няма
място за друг.
Един мъж всяка вечер ме чака.
Понякога трезвен. По-често пиян.
Но единствено той е светулката в мрака
и пътеката вярна към божия храм.
Със сърце на поет и очи на мечтател.
Със ръце на развратник и душа на светец.
За него -
и враг, и приятел,
бих поела към кръста
със трънен венец.
03.05.2003 г.
р-т "Стеф"
© Гълъбина Митева All rights reserved.
