silvina84 (Силвия Йорданова)
37 370
31 mar 2011, 23:05  

Един недовършен край... 

  Poesía » Versos blancos
3630 5 16

Безкрайни пътища ме спъваха,

за да не мога да стигна  до теб.

Улиците тихо запустяваха

от безнадеждния ми плач.

Един недовършен край,

но все пак край - неизплакан...

Колко пъти сядах до теб?

Вглеждах се в болката ти.

Там беше горката ти душа,

измъчена, обвита в  тишина.

Само светлината оставяше

бледа следа в очите ти,

но от нея чак ми се доплака...

Колко пъти се молех за теб?

Молитвено пристрастие получих!

Останах няма, пред неизбежното утре,

взело в торбата си всички наказани думи.

Събрах с надежда всички молитви

и отворих вратата да дойда при теб...

Нямаше път, а само безпътие!


И там в дъното съзрях...тих храм на самотата,

и една несравнимо тиха пустиня - тъга.

© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??