silvina84 (Силвия Йорданова) silvina84 (Силвия Йорданова)
31 38
Mar 31, 2011, 11:05 PM  

Един недовършен край...

4.2K 5 16

Безкрайни пътища ме спъваха,

за да не мога да стигна  до теб.

Улиците тихо запустяваха

от безнадеждния ми плач.

Един недовършен край,

но все пак край - неизплакан...

Колко пъти сядах до теб?

Вглеждах се в болката ти.

Там беше горката ти душа,

измъчена, обвита в  тишина.

Само светлината оставяше

бледа следа в очите ти,

но от нея чак ми се доплака...

Колко пъти се молех за теб?

Молитвено пристрастие получих!

Останах няма, пред неизбежното утре,

взело в торбата си всички наказани думи.

Събрах с надежда всички молитви

и отворих вратата да дойда при теб...

Нямаше път, а само безпътие!


И там в дъното съзрях...тих храм на самотата,

и една несравнимо тиха пустиня - тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Йорданова All rights reserved.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0