Mar 31, 2011, 11:05 PM  

Един недовършен край...

4.2K 5 16

Безкрайни пътища ме спъваха,

за да не мога да стигна  до теб.

Улиците тихо запустяваха

от безнадеждния ми плач.

Един недовършен край,

но все пак край - неизплакан...

Колко пъти сядах до теб?

Вглеждах се в болката ти.

Там беше горката ти душа,

измъчена, обвита в  тишина.

Само светлината оставяше

бледа следа в очите ти,

но от нея чак ми се доплака...

Колко пъти се молех за теб?

Молитвено пристрастие получих!

Останах няма, пред неизбежното утре,

взело в торбата си всички наказани думи.

Събрах с надежда всички молитви

и отворих вратата да дойда при теб...

Нямаше път, а само безпътие!


И там в дъното съзрях...тих храм на самотата,

и една несравнимо тиха пустиня - тъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...