Един нещастен клошар
В един тих и спокоен ден,
изпълнен с радост и неволя,
опекох се на селскостопански тен,
докато в една кофа за боклук се ровех.
Намерено беше скъпоценно,
щях да го предам на вторични
и без да се усетя мигновено
изплуваха спомените лични.
Дядо караше каруца,
беше стар и белобрад,
яко пукаше пърцуца
аз го гледах и се възхищавах, но вътрешно умирах си от яд.
Исках като него аз да стана
циганин от класа и преуспея като овчар,
но вместо това си останах
един нещастен чер клошар.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Краставата Жаба Todos los derechos reservados
