28.04.2009 г., 20:29

Един нещастен клошар

814 0 3

В един тих и спокоен ден,

изпълнен с радост и неволя,

опекох се на селскостопански тен,

докато в една кофа за боклук се ровех.

 

Намерено беше скъпоценно,

щях да го предам на вторични

и без да се усетя мигновено

изплуваха спомените лични.

 

Дядо караше каруца,

беше стар и белобрад,

яко пукаше пърцуца

аз го гледах и се възхищавах, но вътрешно умирах си от яд.

 

Исках като него аз да стана

циганин от класа и преуспея като овчар,

но вместо това си останах

един нещастен чер клошар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Краставата Жаба Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...