28 апр. 2009 г., 20:29

Един нещастен клошар

815 0 3

В един тих и спокоен ден,

изпълнен с радост и неволя,

опекох се на селскостопански тен,

докато в една кофа за боклук се ровех.

 

Намерено беше скъпоценно,

щях да го предам на вторични

и без да се усетя мигновено

изплуваха спомените лични.

 

Дядо караше каруца,

беше стар и белобрад,

яко пукаше пърцуца

аз го гледах и се възхищавах, но вътрешно умирах си от яд.

 

Исках като него аз да стана

циганин от класа и преуспея като овчар,

но вместо това си останах

един нещастен чер клошар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Краставата Жаба Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...